Една песен от Мали

Досега тук не съм пускал видео с музика. Това не е защото не обичам музиката, просто не е имало повод. И понеже сега блогът има малко по-лъскави дрехи, ми се иска да компенсирам тази промяна с нещо просто и земно.

Това, което следва, всъщност е кратък откъс от един филм за Бубакар Траоре. Песента, както и филма, се казва Je chanterai pour toi. По средата има запалване на цигара и малко спомени. Бубакар Траоре е от Мали — една от най-бедните страни в света. Има много интересна биография. Бил много известен през 60-те, после изчезнал и го смятали за мъртъв, докато един британски продуцент не го намерил във Франция. Албуми могат да се купят от Мондомикс. Надявам се да ви хареса.

Вградена поддръжка за Ogg във Файърфокс 3.1

Всички знаят какво е mp3 и mpeg4. Не чак толкова много хора са чували за Ogg Vorbis и Ogg Theora, които са отворени формати, незаплашени от патентни претенции и са свободните аналози за компресирано аудио и видео.

Блогът на Уикимедия публикува съобщение, според което Файърфокс 3.1 ще има вградена поддръжка на тези формати, както и на съответните HTML спецификации, позволяващи директното вграждане на такива файлове в уебстраници. Принципът е аналогичен на начина, по който в момента страниците включват, например, картинки. Таговете в HTML5 са <audio/> и <video/>.

Какво следва от това?

Първо, публикуването на медия ще бъде улеснено още повече. В момента създателите на уебстраници трябва да използват специални вградени флаш елементи или ActiveX контроли, които предполагат допълнителен софтуер при клиента. Най-общо, потребителят има нужда от допълнителни неща освен браузъра си, за да отвори аудио или видео файл на дадена страница — най-малко приставка, поддържаща флаш.

Второ, отворените Ogg формати имат по-голям шанс да се превърнат в мейнстрийм. Файърфокс все още не е най-популярният уеб четец, но вече има достатъчно мощ да налага тенденции и съобразяване с определени стандарти и у другите играчи на този пазар.

Le Meridien

Една от интересните страни на честите пътувания е разнообразието от усещания, които различните хотели създават. Току що се нанасям в Le Meridien, който въпреки френското си име се намира на стотина метра от Виенската опера. Широка стая, квадратни форми, светло дърво, осветено стъклено пано на стената зад леглото, стъклени мивки в банята, алуминиеви елементи в интериора, включително алуминиеви чаши за кафе. Страхотен кич, който странно как успява да не е натрапчив. Направих си удоволствието да се разходя дотук пеша от Wien-Mitte, където спира експресът от летището. Тук съм за една конференция, за която все още нямам идея доколко ще е ангажираща откъм време. Но пък дори самото пребиваване във Виена е един вид културен туризъм. Изпитвам удоволствие от спокойствието й. И сега излизам да го усетя по-непосредствено.